ИЗДАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; издаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Дарявам мнозина или всички; изнадарявам. И после захваща да дарява и другите гости с кърпи, както и деверите, като издари сичките, дарява и децата, които биха се намерили там. СбНУ V, 54. И изслужи до три силни сватби; / и издари до три деверя, / и издари до три зълви. Нар. пес., СбНУ VI, 59. издарявам се, издаря се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)