ИЗДА̀ТЕЛ1, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което издава печатни произведения; книгоиздател. Недалеко бе голямата къща с печатницата на книжаря Д. Матева, моят издател. Ив. Вазов, Съч. XVII, 149. Все по това време Яворов кореспондира деловито с издателя си Паскалев – праща му ръкописа на вече преведената „Саломе“. М. Кремен, РЯ, 276. Александър Паскалев е първият издател на Йовковите книги. Н. Лилиев, Съч. III, 24. Още в края на XVI век ние срещаме книжари и издатели, които разпространяват славянските книги из Сърбия и западните български земи. Б. Пенев, НБВ, 24.
2. Остар. Книж. Лице (автор, преводач или редактор), което подготвя книга за отпечатване или преиздаване. Един добър елинист превожда от елински „Христоития или Добронравие“ и напечатва в Будим с църковни слова. В тая книга, освен Добронравието, издателят описва надълго и повременната простота от неучението на българете и ги приканя да учат гръцкий язик. Ив. Богоров, СбПер. п I, 60–61.
3. Остар. Книж. Автор на печатно произведение. В това писмо 26 годишният издател на „Смесена китка“ се оплаква на своя познайник, че има пристрастие да чете и че пише стихове. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 186.
4. Остар. Уредник на периодично издание или на поредица от книги (Ст. Младенов, БТР).
ИЗДА̀ТЕЛ2, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Предател; издайник, издатец, издатник, издадник. Един от издателите на миналото годишно въстание в Търновския округ беше Йорданчо ефенди. Той първи изказа на турците, че са готви едно голямо въстание в цяла България. НБ, 1877, бр. 70, 272. Петър, опората на царството, надеждата на царя и на народа, храбрият, умният Петър – издател и изменник! В. Друмев, И, 39. О, как силно бие сърцето в крадливеца, като простре ръката си на чуждо имане; или на неверника и на издателя, кога тръгне да издаде своите приятели, своето правителство и отечество. Г. Йошев, ЧБ (превод), 61.