ИЗДА̀ТЕЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е на издател1. Имал би обаче всяка правда да ся плачи, ако би намерил в критиката нещо вредително за лицето и за честта му. Ми оставяме на г-на критика длъжността да ся извини за това издателево особно жалование. БКн, 1859, кн. 2, ч. II, 314.