ИЗДАТИНА̀ ж. Издадено, изпъкнало място на нещо; издадина. Вълните люлееха лодката и я блъскаха в скалата. Йонко прибра едното весло, за да не го счупи, хвана се за издатина на скалата и така задържа лодката. П. Славински, МСК, 112. Сградата външно си остана същата. Стените – боядисани с червена боя, а рамките около прозорците заедно с каменните корнизи и гипсови издатини – с бяло. М. Яворски, ХСП, 39. По въжето Дубинин скоро се добра до геолога. Намери го пред широк вход. – Как го откри? – Попаднах на малка издатина. Опитах се да я отчупя, не успях, разбира се. К, 1963, кн. 9, 5. // По-високо, издигнато място на земната повърхност; височинка. Когато излязох накрай село и се качих на една издатина, метнах поглед наоколо. Кр. Григоров, Р, 20.