ИЗДА̀ТНИК, мн. -ци, м. Остар. и. диал. Предател; издайник, издател2, издатец, издадник. Сурсовул: – Както и да е, гледай и бездруго да свършиш работа. Аз ща остана тука, за да чакам онзи издатник. Като дойде, аз ще го науча с острото на ножа. Ще пролея кръвта на тоя стар предател. Д. Войников, РК, 24.