ИЗДЀБВАМ, -аш, несв.; издѐбна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. издѐбнат, св. 1. Прех. и непрех. С определена цел проследявам тайно и с изострено внимание нещо или действията на някого; извардвам. – Като го гледах, че се върти около дюлята в градината, казах си: парите са там, нейде наблизо са. Трябваше да го издебнем и да видим. Й. Йовков, Б, 100. Момчето ѝ се връщало от къра и като минавало покрай фермата, видяло мъж и жена да лежат под върбите. Издебнало, приближило се до тях и познало Йонка и Петър. И. Петров, НЛ, 68. Бих издебнала с обектива именно тия дребни, живописни подробности: седи граничарят, подвил крак на земята, а по широката му черна длан лази една калинка. Н. Стефанова, РП, 156. // Прех. Проследявам спотаен, скрит и с изострено внимание някого или нещо, обикн. с лошо намерение; извардвам. Писаха му, че селският кехая издебнал стопанката му веднъж на нивата и се погаврил с нея. Д. Спространов, С, 159. По околни пътеки той издебваше стадото и тънкият пукот на маузерата отекваше из Джендема. Рядко се случваше замерената коза да не подскочи и да не падне по гръб. Ем. Станев, К, 6. Разказа още с кикотене, как издебвал учителя си по история и изменявал с изкусно издраскване бележките му за него и нулата поправял на 5. Ив. Вазов, Съч. IX, 50. Като издебна немския часовой, той се търкулна в едрата трева и без да го види някой, подхвърли на пленниците един войнишки хляб. В. Ченков, ПС, 93. Едър кос, престарял, под човката със сиви пера, вероятно е додремвал старините си в усоето, когато го е издебнала лисицата. Н. Хайтов, ШГ, 221.
2. Прех. и непрех. Изчаквам с изострено внимание благоприятни обстоятелства, за да извърша нещо, за да постигна целта си; извардвам. Баба Ангелина беше издебнала сгодно време и беше си отишла. Й. Йовков, Ж 1945, 164. Христина тихичко слезе по стълбата, издебна минутата, когато старите влязоха в пристройката, и незабелязано се измъкна. Ем. Станев, ИК I и II, 181. – Мамо, дай ми теленце, па да видиш как ще го гледам... Ще му бера трева, ще издебвам, когато хората са захванати по работа и не ще оставя нито един слог неоскубан. Кр. Григоров, Н, 205. Щом раните позаздравяха, издебваше, когато баща му не е вкъщи, и изчезваше нанякъде по цели седмици. М. Кремен, СС, 118. На разсъмвание ние издебнахме да се вмъкнем в селото, без да ни усетят даже и селските стражари – кучетата. З. Стоянов, ЗБВ I, 313. А други [войници на цар Крум] прелазиха стената по стълба от копия и щитове, издебнали дрямката на бойците горе. И отвътре подпалиха с факли целия град. Н. Райнов, ВДБ, 50. издебвам се, издебна се страд.