ИЗДЀБВАНЕ ср. Отгл. същ. от издебвам и от издебвам се. В тая песен исто видиме женитба Нена с Юда самовила. Но тук веке женитбата Ненова не става с измама и издебване, но с обзалог. Г. С. Раковски, БС I, 169.


Източник: Речник на българския език (онлайн)