ИЗДЕБЀЛО нареч. Разг. 1. Басово, с дебел, нисък тон или глас; ниско. Един доста възрастен преспанец, с гъсти, провиснали вежди и мустаки дълго въртя глава и рече издебело: – Така е, даскале, право говориш! Д. Талев, ПК, 276. На отсрещна страна подидаскал Мироновски, псалт, приглашаше издебело. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. Чу се вълчи вой, проточен издебело, стръвен, страховит. Й. Йовков, ΒΑΧ, 121. Бащината му гайда не е гиздава, но затова пък ручилото ѝ протръбява издебело. Н. Хайтов, ШГ, 136.
2. Силно, много; здравата. – Графе, пий! – Докторе, дръпни по-издебело, това не е цяр, а дар божий. Ив. Вазов, Съч. XXII, 132. Като наточиха цял медник с мискетово вино, делегацията се оживи. Председателят на контролната комисия, който беше опънал няколко пъти по-издебело, се просълзи даже и предложи да изпеят всички тихо „Вечная памят“. Чудомир, Избр. пр, 126. Ветрецът издебело духа, но тънка песничка реди. Хр. Смирненски, Съч. II, 219.