ИЗДЀБНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); издѐбна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. издѐбнат, св., прех. и непрех. Издебвам; издебям. Във всичкото това время на заобикаляющето движение войската, която го извършава, ся нахожда в критическо положение и ако противникът я нападне, той я издебнува в маньовруванието ѝ. Ч, 1871, бр. 24, 743. издебнувам се, издебна се страд.