ИЗДЕВА̀ТЕЛСТВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Обикн. с предл. над. Върша издевателства; гавря се, тормозя, измъчвам. – Издевателстваш над мен, защото не мога да се отбранявам. Винаги си бил подляр! Г. Величков, НУ, 94. Беше също ясно, че Турция ще окупира Тракия не без съгласието на някои велики сили. Те, според кмета, нямало да позволят на турците да злочинстват и да издевателстват над местното българско население. Д. Войников, БИТ [еа].