ИЗДЕКЛАМЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Декламирам нещо докрай или няколко неща едно след друго. Свърших, но нестихващото ръкопляскане ме принуди да издекламирам още едно стихотворение. К. Митев, ПБ, 137. Сарафов казваше: „Голямото изкуство е в тънкостите, в дреболиите. Да извадиш театрално меча си, да издекламираш патетично ролята си или да седиш на трона като цар е лесна работа“. Ст. Грудев, ББ, 99. Детето издекламира едно по едно всичките стихотворения, които знаеше.
2. Разг. Казвам нещо много бързо, наведнъж, без да си взема дъх; изричам. – Аз съм много радостна. Искам да пием за моята радост – с треперещ глас издекламира Виолета. Д. Кисьов, Щ, 215. – Научих две билетчета наизуст и на въпросите на професора ги издекламирах! Н. Каралиева, Н, 54. – Ще стягам ските, още утре ще пиша да ми ги изпратят! – издекламира патетично момъкът. А. Гуляшки, МТС, 266. издекламирам се страд.