ИЗДЕКЛАМЍРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от издекламирам и от издекламирам се. С устрем смел / към заветна цел, / между първите пръв, / ще дам и аз последна капка! – Това стихотворение е ядката на цикъла! Мене ми се струва, че от издекламирането на едно стихотворение в такъв малък град... Г. Караславов, Избр. съч. II, 41.