ИЗДЕКЛАМЍРВАМ, -аш, несв. Разг. Издекламирам. Моят стихотворен репертоар беше много беден, но се престрашавам първа. Издекламирвам част от Вазовата възхвала на Левски, която бях слушала, когато баща ми я четеше гласно. Б. Гинчев, СбЦГМГ, 337. Едно дребно момче се приближава до масата. – Кое дете си ти? Как те викат? Дребосъчето пристъпва още една крачка, опъва шия и високо, на един дъх, сякаш го знае на вода, издекламирва: – Мене ме викат на Димитра бабин Иванин момчето.Чудомир, Избр. пр, 168. издекламирвам се страд.