ИЗДЕКЛАМЍРВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от издекламирвам и от издекламирвам се; издекламиране. Както с изпяването, тъй и с издекламирването на тази рапсодия Петьофи е изпълнил заповедта на съдбата. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 152.
