ИЗДЀТО нареч. Диал. Откъдето, отдето. Там беа, бабо, и двата, / там беа и загинаа. / Издето Петър биеше, / ясното слънце греаше, / издето Павел биеше, / сини пламене фъркайа. Нар. пес., СбНУ ΧLVIII, 76. Издето идеш ти, ида и аз. Н. Геров, РБЯ II, 210.