ИЗДЖА̀ФКВАМ, -аш, несв.; изджàфкам, -аш, св., непрех. 1. За куче – издавам краткотрайно джафкане; излайвам. Кучето се спусна да догони колата, но като видя, че изостана, спря на пътния окоп, проточи нагоре глава и изджафка. Н. Кирилов, ПД, 79. На двора кучето изджафка. Баба Луканица намести очилата си. – Я стани! Виж кой иде. В. Нешков, Н, 344. Но [булдогът] като разбра безсилието си, притисна се към нечистотиите, сякаш искаше да се зарови в тях, изджафка и оголи зъбите си. Ив. Планински, БС, 30.
2. Изричам нещо неясно, неразбрано, подобно на джафкане. – Гладен ли си? – попита внезапно войникът. – Вас? – изджафка послушно хитлеристът. – Питам – гладен ли си? П. Вежинов, НС, 91.