ИЗДИВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; издивѐя, -ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. издивя̀л, -а, -о, мн. издивѐли, св., непрех. Ставам див; подивявам. Чичо ми имаше кафене, ама нали съм издивяло горе по барчините, много хора не съм виждало, та ме беше много срам и кога влязох. СбБПГ [еа]. Тегли се всеки ден и издивява, ако стрелката мръдне по-нататък.