ИЗДЍГАМ, -аш, несв.; издѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. издѝгнат, св., прех. 1. Придвижвам, насочвам нещо нагоре и го задържам нависоко или го премествам от по-ниско на по-високо. Девойката издигаше куфара си с малко усилие да го положи на плетената полица. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 14. Те [тръбачите] издигат тръбите си, ослепително блясва жълтата полирована мед и изведнъж високо и рязко прозвучава трепетна и тържествена мелодия. Й. Йовков, Разк. I, 108. Изтървах часовника и той тупна на камъните. Грабнах го и тичешком го издигнах към ухото си, но пружинката му се беше скъсала. А. Каралийчев, С, 230. А командирът не се стърпя, грабна ме развълнуван с две ръце и ме издигна високо. П. Михайлов, МП, 101. Тя го взе на ръката си – гълъбът беше топъл, но не трепна. – Чичо Митуше – извика Галунка развълнувана и издигна гълъба, – я виж какво направил орелът, убил гълъба. Й. Йовков, АМГ, 70. Райка му подаде с наведени очи бялото менче. Той го зе, издигна го и зафана полекичка да пие. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 19.
2. От наведено или отпуснато положение изправям нагоре (глава, ръце и др.); вдигам, повдигам. Бавно и тържествено някак той [старецът] издигна ръка, белият ръкав се свлича до рамото и открива слаба и трепереща ръка. Й. Йовков, Разк. I, 114–115. Нона стоеше права. Тя беше издигнала почернелите си заоблени лакти и поправяше косата си. Й. Йовков, ЧКГ, 228. Двете момичета издигат високо заловените си ръце и запяват. Т. Влайков, Пр I, 55. Д. И. съвсем затъжен никак си главата не издигаше, та да види кой шета. Ил. Блъсков, ИС, 120.
3. Остар. Движа отдолу нагоре, премествам на известна височина нещо, което обикновено е спуснато; вдигам. Противоп. спускам. След туй взе старата си кримкова пушка, прегледа и нея, като издигна и пусна спусъка и я тури при чувала. Й. Йовков, ΒΑΧ, 160. Завесата ся издига. Сцената представлява полето на Смоленск. Надалеч ся вижда градината на един манастир. А. Шопов, СКП, 30. Ако дъската е по-ниско или по-високо, наблюдателят дава знак на помощника си да я издигне или да я снеме. И. Гюзелев, РФ, 82. Тогази Зевс пристъпи при Параса и му рече да издигне булото да види иконата му. П. Берон, БРП, 62.
4. В съчет. със същ. тояга, сопа, дърво, камшик, нож и под. Замахвам, заканвам се да ударя или пробода; вдигам. Зашеметеният Стефчов полетя най-напред от удара, па се спусна въз студента, който издигаше бастуна си. Ив. Вазов, Съч. ΧΧIII, 91. Гороломов скочи и се обърна: Апостол заобикаляше каруцата и пак издигаше пръта. Гороломов хукна да бяга. Й. Йовков, ПГ, 70. – Пипаше тук, пипаше там, като че търсеше някакво място. Като го намери, той го отбеляза с лявата си ръка, но я тури малко по-настрана, а с дясната издигна шилото и с все сила го заби в кожата на вола. Й. Йовков, АМГ, 100. В този момент касапинът издига равнодушно железния чук и с един удар между рогата поваля вола на дъските. Ал. Константинов, БПр, 1894, кн. 5, 54. Подир това, Вълко като изгледа с мътни очи наоколо си, извика: „Боже, прости мя!“ и издигна ножа да ся убива. В. Друмев, НФ, 10. Един от разбойниците най-напред у мене се улови и като ме подкара над самата урва, улови ме за буйната ми коса и ма завали на земята, като издигна ножа си над главата ми. П. Р. Славейков, БП II, VIII.
5. При силно, бързо движение изхвърлям, разпръсквам нагоре (прах, сняг и под.); вдигам. Гранати падаха и издигаха черни фонтани от пръст. Й. Йовков, Разк. II, 156. Докъдето поглед стига, / пълни ниви виждаш ти, / прах вършачката издига, / глухо тракторът кънти. Н. Фурнаджиев, СП, 45.
6. В съчет. със същ. очи, поглед – насочвам, обръщам нагоре; вдигам, повдигам. Той издигна очи, погледна мен, погледна предложеното му листче и отсече важно и настойчиво: – До довечера парите искам. Ц. Церковски, Съч. III, 176. Велико и Стоян издигнаха с благоговение очите си към небето и шепнеха сърдечна молитва. В. Друмев, НФ, 107. Понякога той издигаше черните си големи очи към небето и дълго-дълго не ги снемаше. В. Друмев, НФ, 8.
7. Изграждам, построявам нещо, обикн. сграда, постройка, стена и под. На времето Димитър Джупуна беше издигнал към реката няколко постройки. Заедно с къщата те ограждаха двора във формата на буквата Г. Ем. Станев, ИК I и II, 20. – Аз ще направя такава къща, че да си глътнат езиците и Дочоолу, и Савата!... Един приятел ми предлага да я издигна в Разград, но аз все още се двоумя. К. Калчев, ПИЖ, 97. И ето сега Станка пак започна да тананика. И като гледаше сивия зид по средата на двора, мислеше си колко хубаво щеше да бъде, ако чичо ѝ Киро не беше го издигнал. Г. Караславов, ОХ, 68. Ние ще издигнем огромни стени от камък, ще преградим пътя на ледената вода и ще съградим големи планински езера – язовири. А. Каралийчев, СР, 5. Някъде край стената на този двор издигаха бесилките, когато имаше екзекуции. Ем. Манов, ПЯ, 27. В същия ден тръгна комисията. Нейсе, след пет дена дотътраха един готвач и едни кола закуски. Подир това зехме, че издигнахме една арка, ама каква арка! Ал. Константинов, Съч., 118. На главната улица въстаниците издигат барикада. От близката кръчма са изнесли маси, столове, празни бурета. Мл. Исаев, Н, 72.
8. За планина, планински връх, постройка, паметник и под. – извисявам най-горната си част високо над земята. На юг издигаха върховете си тъмните и диви Родопски гори. Ив. Вазов, Съч. VII, 153. Величествената „Рибарица“, на запад от долината, издигаше в небесата своя гигантски тъп купен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 200. Сега името на Фархад е свързано с един от най-големите строежи в Съветската Средна Азия – мощна водноелектрическа централа издига стан в онези места, където според преданието Фархад напразно се опитвал да отбие водите на непокорната река. Л. Мелнишки, ПП, 52. По склона ронливи на поройната урва / израснал е дъб великан / и дълги столетия, сам в самота, / издига той гордий си стан. К. Христов, ВС, 65. Издигат червени фасади / заводи, села, градове. Мл. Исаев, О, 16.
9. Правя някой да заеме високо обществено, социално или служебно положение, поставям някого на висок пост. Ако Царевец беше шумният център на господарствения живот в България, на заговорите, които издигаха и сваляха царе, Трапезица беше място на мир и тишина. Ив. Вазов, Съч. XIII, 128. Той знаеше, че някои партии бяха издигнали тиранични, но способни министър-председатели. Д. Димов, Т, 333. Началството го забеляза и почна да го издига. Изпратиха го на курсове, след това го назначиха маневрен стрелочник на близката голяма гара. М. Марчевски, П, 140. // В съчет. със същ. кандидатура. Предлагам някого като кандидат за някакъв пост, обикн. в избори и др. Когато пък Малък Крушко узна, че издигат друга кандидатура за глава на стопанството, той нищо не рече и нищо не реагира. Б. Обретенов, С, 34.
10. Прен. Книж. Обявявам, прогласявам, прокламирам призив, принцип за осъществяване на някаква цел, идея и др. Наближаваше Първи май. Работническата партия усилено се готвеше. Тя искаше да превърне този празник във всенароден протест срещу фашистката тирания и да издигне лозунг за демократично правителство. Сл. Трънски, Н, 121. Опозиционната буржоазия, подкрепена от народните маси, издигнала лозунг за реформи. Ист. X кл, 69. И прозорливите умове, като Жан-Жак Русо, навреме схванаха опасността от модерното устройство на човешкото общежитие и издигнаха своя мощен позив за сближаване с природата. П. Делирадев, В, 2.
11. Повишавам, правя да е по-силен (обикн. глас). И той се забравя и неусетно тъй издига гласа си, че стражарят започва да наднича на прозореца. Й. Йовков, ПК, 59. Чудно високо издигаше гласа си певецът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 44. А приличаше дядо Галушковото пеене на плач, на ридание и на стара проточена църковна песен. Когато издигах глас в празна черкова, струваше ми се, че пея родопска песен. А. Дончев, ВР, 149. Тук-там някой от множеството издигаше глас, но не се разбираше какво казва. Д. Добревски, БКН, 7–8. Той [учителят] подигаше рамене и се чудеше, колчем момите издигаха своите безпричинни и дружни смехове. А. Страшимиров, К, 7. Тогава Жела се съвзе, издигна гласа си, самата тя се изправи, едра, снажна, хубава. Й. Йовков, Ж 1945, 116.
12. Съдействам, допринасям чрез дейността си за развитието, напредването на нещо или на някого; развивам, усъвършенствам. Застанали начело на националната революция, Каравелов, Левски и Ботев издигнаха освободителното движение на поробения народ до връхната му точка. Ив. Унджиев, ВЛ, 137. Двамата доскорошни библиотекари работят съвместно, заели се с общи усилия и при еднакви разбирания да издигнат театъра на по-високо равнище. М. Кремен, РЯ, 371. Той [Кондарев] вярваше, че Христина ще осъзнае необходимостта да потърпи още малко, а след като стане негова жена, ще влезе в движението. Мечтата да я превъзпита и да я издигне му бе скъпа и той пазеше тая мечта като голяма радост в душата си. Ем. Станев, ИК I и II, 81. Александър Божинов издигна българската карикатура в изкуство, като ѝ даде език графичен. Ст, 1968, бр. 1182, 2.
13. Матем. В съчет. със същ. права, перпендикуляр – прекарвам, начертавам нагоре. Когато през дадена точка прекарваме права, перпендикулярна на дадена равнина, ако точката лежи на равнината, казваме, че издигаме перпендикуляр. Стереом. X кл, 15–16. От точка В издигаме перпендикуляр СВ към плоскостта. И. Гюзелев, РФ, 235.
14. Диал. Подкарвам всичките или мнозина; забирам. Издигна всичките селяни да му работят. Н. Геров, РБЯ II, 186.
15. Диал. Вдигам всичките да станат от сън; изсъбуждам (Н. Геров, РБЯ). издигам се, издигна се страд. Когато е трябвало да се издигне някоя голяма постройка, викали са дяда Нойка да даде план, той да пресметне всичко. Д. Немиров, Б, 16. – Какво може да каже жена, над която се издига нож? Заспива вечер, като се моли на бога дано Найден я убие на сън, та да не се мъчи. Р. Стоянов, М, 59. От теоремата, която доказахме, следува, че от сяка точка, която е на правата, може да ся издигне само един перпендикуляр. И. Гюзелев, КЕГ (превод), 10.
ИЗДЍГАМ СЕ несв.; издѝгна се св., непрех. 1. Движа се, подемам се нагоре; вдигам се, дигам се. Една сутрин чучулигата се вдигна и с песен се понесе към небето. И колкото по-високо се издигаше тя, толкоз по-високо ставаше небето. Елин Пелин, Съч. V, 47. След като бяха ходили до кладенците или до нивите, гълъбите се връщаха, но не бързаха да кацат, а се въртяха около къщата и се издигаха все по-нависоко. Й. Йовков, АМГ, 66. Самолетът скръцна, разтърси тяло и се втурна лудо по пистата. Предницата, където седяха пилотите, бавно се издигна във въздуха. Г. Белев, КВА, 13. Бай Пенчо е аеронавт, живее в Канада и си вади препитанието, като се издига с балон. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 30. Силното тяло на младежа се издигна високо, прелетя бездната и кацна оттатък, върху самия връх на високия насип, който се намираше на метър разстояние от рова. Ст. Дичев, ЗС I, 221. – Ах, пеперудка! – Таман да я хвана, хвръква пак, издига се нависоко и се изгубва. Т. Влайков, Пр I, 138. // За небесно светило – движа се, подемам се нагоре, над хоризонта; вдигам се, дигам се. Слънцето беше се издигнало на средата на това тъмно и зловещо небе и печеше ужасно. Елин Пелин, ЯБЛ, 85. Не се събуди и когато слънцето се издигна високо в небето. Й. Йовков, ΒΑΧ, 146. Сега в тоя миг нищо не му трябваше, ни от месеца, който едва се беше издигнал над разрушената кула, нито от звездите, разхвърлени ту на купчини, ту нарядко като зърна жито. Ст. Загорчинов, ДП, 55. Звездите изгряват, полека са издигат по небесната височина. Д. Витанов, НС (превод), 8. // За пушек, мъгла, пламък и под. – като ставам все по-висок, придвижвам се нагоре, разпространявам се нависоко; вдигам се, дигам се. В зачервеното светло небе се издигаше черен дим, като от параход, чуваше се глухо бучение на вършачка. Й. Йовков, ЧКГ, 23. От запалените цистерни при гарата се издигаха все още гъсти черни кълба от дим. Д. Димов, Т, 619. Млечна пара се издигаше над крайбрежните върби. М. Грубешлиева, ПП, 187. Иланджикът грабна гълъбите и като възви коня, отлетя къде сарая, прах се издигаше подире му като сив облак. Ц. Гинчев, ГК, 207. На разни точки на града нови пламъци бликваха над покривите, издигаха се и лижеха с бледочервени езици въздуха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 165. Макар пламъците да се издигаха високо нагоре и жаравата да бе тъй силна, че листата на близките дървета се гърчеха от зной, не се виждаше ни една човешка сянка. Ст. Загорчинов, ДП, 30.
2. Обикн. за ръка, крак и др. – премествам се, придвижвам се на известна височина по-нагоре от положението, в което обикн. се намирам; вдигам се. Най-горе се показваше дългата бяла брада на свещеника, и когато старческата ръка се издигаше да се прекръсти, тя прекръстваше само голямата брада. А. Каменова, ХГ, 112. Само ръката бавно се издигаше до устата, устните се издуваха и пускаха кълбо дим, после ръката пак се отпускаше и покоят лягаше върху бледното му хлътнало лице. М. Грубешлиева, ПИУ, 215. Гърдите ѝ се издигаха високо от вълнение. Ив. Вазов, Съч. XXII, 72. Здравите му мишци неволно се издигнаха, бедрата му се опънаха, в очите му блесна гняв. Ал. Бабек, МЕ, 40.
3. Изправям се, ставам прав, обикн. от легнало или седнало положение; вдигам се, повдигам се. – Може би вие не сте знаели кой е той и за това сте го приели – запита той учитиво, като се издигаше на пръсти, все тъй заловен за бюрото. М. Грубешлиева, ПИУ, 268. Той гази в едно направление, в друго, в трето – търси брод. Той стъпва на една скалица, издигната сред реката, издига се с помощта на тоягата и почва да дебне към завоя на пролома. Ал. Константинов, Съч., 102. Още миг и щеше да загуби съзнание. Но се задържа, овладя се. Опита да се надигне, запълзя, после с помощта на ръцете си успя да се издигне, подпрян на стената. П. Бобев, ОН, 186. Изеднаж нещо се изправи пред Боня като мечка: бесният вълк се издигнал на задните си нозе като човек, из устата му течала пяна, кръвените му очи лъщели като лисичи. А. Страшимиров, ЕД, 124.
4. За някаква повърхност, равнище или път и под. – ставам по-висок; повдигам се, покачвам се, вдигам се, дигам се. Отляво гората се спуща в някое оглъбление на почвата и тозчас се издига. Ив. Вазов, Съч. XV, 47. Той [чифликът] беше близо до границата, мястото там постепенно се издигаше и всичко се виждаше като на длан. Й. Йовков, ЧКГ, 52. – Нищо ново няма да види. Пак същата равнина, която ту се издига, ту леко се спуща, пак същата безкрайна угар. А. Гуляшки, МТС, 38. Гроздан и Тачката минаха откъм северната страна на черквата. Там дворът се издигаше и прозорците бяха ниско до земята. Й. Йовков, Ж 1945, 177. Дола не можеш да го познаеш – тук се издигнал, тревясал и се превърнал на полянка, там някогашната полянка край него пък пропаднала. Ил. Волен, МДС, 29. Подир половин час газене през търсавището, пътят фана да се издига по хълма. Ив. Вазов, Съч. XVI, 91. Конете затропаха по каменната крива уличка, която леко се издигаше към крепостта. Ст. Загорчинов, ДП, 343. // За водна повърхност, вълни – получавам по-голяма височина; вдигам се, покачвам се, изкачвам се. Нивото на дунавската вода се много мени през годишните времена и в различните години; може да се издигне до 8 метра над най-ниското равнище. П. Делирадев, БГХ, 41. Какъв силен дъжд! Водата се бе издигнала почти до самите стъкла. Св. Минков, СЦ (превод), 19. Отеднаж излязла една буря, вълните се издигнали над кораба и учениците се изплашили, та събудили Исуса Христа и му се молили: „Господи, загинахме, избави ни!“. Д. Манчев, НН (превод), 73.
5. За дърво, гора – раста нависоко; извисявам се, вдигам се, дигам се. Между белите стени на къщите с черни, угаснали прозорци, издигаха се два тъмни бряста. Й. Йовков, ΒΑΧ, 138. Всред широкия двор се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор. Елин Пелин, Съч. III, 9. До клонестия, още неразшумен орех, се криеше прецъфтелия вече дрян; него пък милваха един куп бели като платно череши, сред които, горда и красива, се издигаше червеноцветна ябълка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 57. Мандрата беше разположена в дерето. До нея се издигаха високи до небето с широки корони престарели дъбове. Сл. Трънски, Н, 223. Над Орлово кладенче се издигат гъсти, хайдушки гори. Ил. Волен, РК, 32.
6. За постройка, сграда и под. – имам голяма височина и стоя изправен, прав, величествен; извисявам се. Току зад границата, като някоя кула се издигаше вятърната мелница на Бодура. Й. Йовков, ΒΑΧ, 168. Дядо Йордан втренчи поглед надолу към селото, дето между четири високи стройни тополи се издигаше синята селска черква с червен керемиден покрив. Елин Пелин, Съч. III, 40. Покрай пристанищния булевард се издигаха грамадни модерни хотели. Д. Димов, Т, 545. Накрая на селото се издигаше господарската къща, двукатната кула на Махмуд бей. Д. Талев, ЖС, 8. Добромир се смееше. Смееше се без глас. А пред него се издигаха до небето стените на Средец – и белите зъбери сякаш плуваха в белите облаци. А. Дончев, СВС, 730. // За планина, планински връх или друга земна форма – имам много голяма височина; извисявам се. На запад от ливадата се издига един висок, изронен от пороите, изяден от времето бряг. Ив. Вазов, Съч. VIII, 53–54. Околовръст се издигаха още по-страшни яровете, сякаш изрязани, изкъртени. Ив. Вазов, Съч. XV, 68. От двете страни на реката си издигаха високи голи урви. Ив. Вазов, СбНУ I, 72. От лявата страна на шосето се издигаха високи, отвесно изсечени скали, а от дясната – белият простор на равнината. Д. Димов, Т, 172. Реката долу бучеше мътножълта от тинята. От двете ѝ страни се издигаха напоени с влага сипеи. Л. Александрова, ИЕЩ, 352. Защото там нейде, на връх планината, / що небето синьо крепи с рамената, / издига се някой див, чутовен връх, / покрит с бели кости и със кървав мъх, / на безсмъртен подвиг паметник огромен. Ив. Вазов, Съч. I, 203.
7. Рядко. Намирам се, поставен съм по-високо по отношение на друг предмет, който стои по-ниско. Фенерите се издигаха над главите и освещаваха добре отворената врата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 139. Там се мяркаше бялата глава на патриарха, изправен пред престола, зад който се издигаше черното разпятие. Ив. Вазов, Съч. XIV, 7.
8. Прен. Обикн. с предл. над. Изпъквам със своите добри, положителни качества в сравнение с някого, превъзхождам някого. Не зная дали той владееше всичките тънкости на педагогическата наука, но учениците изведнъж разбраха, че имат пред себе си една личност, която високо се издига над другите. Б. Митов, СбАСЕП, 43. Строго избираше тя своите кавалери и само на тези, които по нещо се издигаха и отличаваха от другите, тя дареше своето внимание и своята дружба и тям само дозволяваше и шеги, и закачки, и всичко. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3, 237.
9. За звук, шум, глас, песен и под. – чувам се по-силно и по-ясно поради силата си, височината си, обикн. сред други звукове, гласове и под. Високо над всичкия тоя трясък се издигаха тежките басови гърмежи на крепостните оръдия. Й. Йовков, Разк. II, 159. От всички страни се издигаха тия буйни викове, разливаха се и пълнеха небето – широко и страховито бучение на невидим океан. Й. Йовков, Разк. II, 101. Най-високо се издигаше гласът на един българин. Ив. Вазов, Съч. VI, 27. Посред тихата лятна нощ високо и ясно се издигаше песента, разливаше се и звучеше в широки, трепетни и страстни струи. Й. Йовков, Разк. III, 80. От време на време се издигаше все още някой жизнерадостен и кокетен смях, който грижите не можеха да задушат. Д. Димов, Т, 214. Гласът му постепенно се издигаше, очите му се загоряваха, ръцете му бяха стиснати в юмруци. Т. Влайков, Съч. II, 124.
10. Прен. Заемам по-висок пост или придобивам по-високо положение – служебно, административно, обществено и под. Трайчев бе харесал не момата, а баща ѝ, видял с каква бързина се издига Трайчев, беше се съгласил на сгодявката. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 24–25. Ядоха и пиха селяните, веселиха се от сърце и се радваха, че тяхното девойче се издигаше до първите люде в града. Д. Талев, И, 378. Жилището на Торосян съответствуваше винаги на успеха му в търговията. Когато пропадаше, арменецът наемаше евтин апартамент, а когато се издигаше, живееше като княз. Д. Димов, Т, 132. Те мечтаят да се изучат, да се специализират, да се издигнат, да се усъвършенствуват, за да осъществят големи проекти, велики начинания, смели почини. Г. Караславов, ПМ, 96. Няма съмнение и не може да се спори, че като се издигнеш високо и се подсигуриш материално, ти, естествено, ще издигнеш и жена си, па ако ще би и от гората да е хваната. Г. Караславов, ОХ, 262. // Развивам се, усъвършенствам се в интелектуално, професионално или духовно отношение. – На работата трябва да се търси онуй, с което се издига човек. Л. Александрова, ИЕЩ, 210. И почувствува се той някак като победен от своя другар, който неусетно и неочаквано за него растеше и се издигаше пред очите му. Т. Влайков, Съч. III, 37. – Аз съм студент – каза спокойно младежът. – Ако не работя през лятото, през зимата ще ям някому опинците... Нещо добро и дружелюбно се мярна по грубото лице на капитана. Човек сам трябва да се издигне. Капитанът вярваше, че сам се е издигнал. П. Вежинов, ДБ, 17. Славата на Сали Яшар, прочутия майстор на каруци от Али-Анифе, стигаше вече твърде надалеч .. Сали Яшар беше се издигнал над всички по божа дарба. Й. Йовков, ПК, 5.
11. Прен. Преминавам в друга, по-висока степен. И неговата [на романтичния герой] лична обида се издига до протест срещу обществения строй, срещу държавното устройство на страната. Н. Лилиев, Съч. III, 154. При подкрепата на все повече хора движението за опазване на околната среда и екологията на планетата се разширява, издига се на все по-високо стъпало и печели все нови успехи. Δ Науката и използваните научни методи в изследванията у нас трябва да се издигнат до равнището на световните научни постижения.
12. Диал. За буря, виелица, вихрушка и под. – разразявам се. – Стори ми се мене – захвана баба Първа – че сме като в гората. Издига се една виелица, да речеш, че целата земля се търси! М. Георгиев, Избр. разк., 166.
13. Диал. Ставам сутрин от леглото; събуждам се. „Дигни ми се, Цвето черко, / дружке ти се издигале; / рано воду издонеле.“ Нар. пес., СбНУ XXII–XXIII, 16.
◊ Издига ме / издигне ме в очите на някого. Моя проява, постъпка, качество става причина да бъда още по-ценен, по-уважаван. Издига ме / издигне ме в собствените ми очи. Моя постъпка, проява става причина да получа по-високо самочувствие, да се ценя повече. Близо до Пандишпана се присламчиха и няколко бедняци. Те намираха сгоден случай да се изравнят със селския лихварин, едно, защото това ги издигаше в собствените им очи, и друго, защото се надяваха, че ще го предразположат и омилостивят при определянето на лихвите и събирането на дълговете им. Г. Караславов, Избр. съч. II, 14. Издигам / издигна <високо> знамето на нещо. Книж.; Издигам / издигна <високо> байрак<а> на нещо. Остар. Повеждам борба в името на нещо, започвам да се боря за осъществяването, за победата на нещо. То [Съединението] не можа, за жалост, да помири двете партии, които издигаха същото знаме – неговото. Ив. Вазов, Съч. XXV, 206. Казал на детето: „Нещастнико, ти, когато и да е, ще издигнеш във Франция байрака на деизма!“. Ч, 1871, бр. 7, 203. Издигам / издигна в култ някого или нещо. Книж. Поставям много високо, обожествявам някого или нещо, прекланям се пред някого или нещо. Микеланджело и Леонардо издигнаха в култ пластиката. Р, 1926, бр. 203, 3. – Не е време днес да издигаме в култ свръхчовека. К. Петканов, В, 67. То [човечеството] издигна едва ли не в култ своето благополучие, своята безопасност и сигурност. П. Вежинов, СП, 153. Издигам / издигна глас. Книж. 1. За някого или нещо. Обявявам се, изказвам се решително в защита на някого или нещо. През всичкото време на войната тесните социалисти издигали смел глас в защита на трудещите се. Ист. VII кл, 121. 2. Против (срещу) нещо, някого. Обявявам се против нещо или някого, изказвам недоволство срещу нещо или някого; протестирам. Вдигнете се на мощни събрания, митинги, демонстрации и издигнете високо глас против вмъкването на България във войната. Сл. Трънски, Н, 121. Издигам / издигна до небесата. Книж. Прекалено много хваля, възхвалявам, превъзнасям някого или нещо. Издигам / издигна на власт. Книж. Поставям определено лице или партия на отговорен административен пост или място, обикн. в правителството. Издигам / издигна на пиедестал някого. Книж. Прекланям се пред някого; превъзнасям, хваля някого прекомерно. Издигам / издигна <политически> чадър над някого или нещо. За високопоставено лице, институция и др. – осигурявам (политическа) защита, закрила, покровителство спрямо някого или нещо. Протестираме срещу действията на транспортното министерство, което не прилага еднакви критерии при регулирането на пазара и издига чадър над една фирма. С, 2005, бр. 4310 [еа]. Министър-председателят беше категоричен, че потулване в проверката няма да има, нито ще се издигат политически чадъри над някого. Д, 2008, бр. 78 [еа]. Издигам се / издигна се в очите на някого. Книж. Спечелвам уважението на някого с някаква своя постъпка, проява, качество, вследствие на което някой почва да ме цени повече. Той всякак гледаше да направи нещо добро, да се издигне в очите на селяните. Й. Йовков, Ж 1945, 103. Издигам се / издигна се в собствените си очи. Придобивам по-високо самочувствие, имам вече по-хубаво мнение за себе си поради някаква своя постъпка, проява.
– Друга (диал.) форма: извдѝгам.