ИЗДЍГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от издигна и от издигна се като прил. 1. Който се издава, изпъква нагоре, който е по-висок; изпъкнал. Калчо кацаря въртеше огромен свредел в издигнатия край на черешовия труп. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 72–73. Селото е в продълговата долина, между издигнати места. Й. Йовков, ПГ, 264. Те идеха към нас бързо, стремително, подобно на издигнати вълни, засилени една след друга към брега. Й. Йовков, Разк. II, 143. Пред тях насреща на една издигната равнина е държавата на пана Пасун – къщата му, нивите му, ливадите му, кошарата му, жена му и децата му. Елин Пелин, Съч. IV, 188.
2. Който се намира на голяма височина, който е на високо. Небето изглеждаше по-издигнато и по-просторно, снегът не се белееше тъй много. Й. Йовков, Разк. I, 19. Сега тя [черковицата], със своя висок, по новото зодчество издигнат купол, странно противоречи с останалите вети постройки. Ив. Вазов, Съч. XXII, 26.
3. За ръка, крак, глава и под. – който е преместен, придвижен на известна височина, по-нагоре от положението, в което обикн. се намира. – Не бързай – пресече го той с издигната ръка, – не бързай, помисли си, имаме достатъчно време за това. П. Михайлов, МП, 57. С издигнати глави, те [конете] препускаха бързо и леко, като че не усещаха каруцата след себе си. Й. Йовков, ЧКГ, 75. А ние, както сме наредени, почваме едно след друго да се навеждаме и да се провираме под издигнатите ръце на двете момичета. Т. Влайков, Пр I, 55. // За оръжие, пръчка и др. – който се носи с вдигната ръка. Падна един кон, но войникът се изправи и като че увлечен от инерцията на тоя вихър, видях го да тича с издигната сабля напред. Й. Йовков, Разк. I, 150. – Хърсъзи, магарета! – изкрещя побеснял Йордан и той се повърна назад с издигнат чибук. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 19.
4. Прен. За човек – който заема високо административно, служебно или обществено положение. Със самочувствието на най-издигнат и просветен в цялото семейство, докторът внимателно наблюдаваше живота на всички. В. Геновска, СГ, 269–270. Той се кълнеше в ума си, че целия си живот ще даде, всичките си стремежи ще насочи не само за своето лично преуспяване, но за да може и тя [Станка] да се окърши и да се нареди до по-издигнатите хора. Г. Караславов, ОХ, 117.
5. Прен. Който се откроява със своя ум, интелигентност, висока образованост и под. Тя се пробужда и разбира, че целият ѝ съпружески живот е бил построен на заблуда: смятала е другаря си за издигнат, достоен човек, а той се оказва жалък, с дребна душа себелюбец. Ст. Грудев, ББ, 61. Ценяха го като високо просветен и издигнат младеж. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 386. Окръжният съвет е мястото, където трябва да влязат всички по-издигнати хора на околията. Буд., 1928, бр. 18 [еа].
6. Диал. За глас – който е по-силен, по-висок. С особено налягане и с по-издигнат глас четеше тя края на това евангелие. Т. Влайков, Съч. II, 212.
7. Рядко. За сграда и др. под. съоръжение – който е построен. Влязоха в Стаменковата къща. Към пътя, отделно, две-три издигнати стаички, нови, измазани с вар, с бели завеси на прозорците и с вази с цветя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 53.