ИЗДЍПЛЯМ, -яш, несв.; издѝпля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Сгъвам всичко докрай; сдиплям, надиплям.
2. Направям на дипли нещо или всичко; надиплям. Зелен хитон беше наметнат върху плещите на светеца, хиляди и хиляди гънки бяха най-причудливо издиплени. Й. Йовков, Ж 1945, 95. Дядо Ицо прави и диплени суджуци. Напълни червата с месо, завърже ги с канап или с тънко лико, па ги оваля, та ги издипли харно. М. Георгиев, Избр. разк., 246.
3. Нареждам на пластове всичко (обикн. листа от тютюн) докрай; напластявам. издиплям се, издипля се страд.