ИЗДЍРАМ, -аш, несв.; издерà, -ѐш, мин. св. издрàх, прич. мин. св. деят. издрàл, прич. мин. страд. издрàн, св., прех. 1. Разг. Отделям, свличам изцяло кожата на заклано животно, на много на брой или на всички заклани животни; одирам. Ловецът бързо издра заека. Δ До обяд издраха овцете.
2. Разг. Покривам с драскотини много на брой, всички неща или нещо на много места; издрасквам, одрасквам. Той се втурна към тавана и след като издра лицето и ръцете си от тухлите, промъкна се през дупката в скривалището. Д. Кисьов, Щ, 437–438. – Защо плачеш, Куне? – попита я загрижен баща ѝ. Очите на Куна се разшириха, сви ръце и заби пръсти в страните си. – Ще си издереш лицето, Куне! К. Петканов, МЗК, 85.
3. Разг. С рязко, силно дърпане или при съприкосновение, досег с нещо остро, бодливо правя нещо да стане на парчета, да се скъса; скъсвам, разкъсвам. Мрежа от тръни, шипки, къпини и всякакви бодливи храсти опасваше земята, дървета и брегове, като издираше дрехите и ръцете на овчарчетата. Ив. Хаджимарчев, ОК [еа].
4. Диал. При носене, употреба повреждам докрай, окъсвам много, всичко (дрехи, обуща и под.) или съвсем, напълно нещо; изкъсвам. Колко хиляди лакте изходва чловек през живота си, колко обуща издира от каквато яка кожа и да са направени. Й. Груев, Лет., 1869, 85. издирам се, издера се I. Страд. от издирам. II. Възвр. от издирам във 2 знач. Детето се издра по лицето. III. Взаим. от издирам във 2 знач. Децата се издраха с нокти.
ИЗДЍРАМ СЕ несв.; издерà се св., непрех. 1. Издрасквам се, одрасквам се при невнимателен досег с клони, храсти, остри предмети и под. С мъка успях да се измъкна навън, като до кръв се издрах в бодливите храсти. К, 1971, кн. 1 [еа]. Ръцете и краката ми се издраха, докато се катерех по скалите.
2. Скъсвам дрехите си на много места, обикн. като се закачвам в клони, храсти, остри предмети и под. – Къде скъса панталона? – Издрах се в храстите.
◊ Издирам / издера очите на някого. Разг. 1. Сърдя се и се карам извънредно много на някого. Днес нямах настроение за излизане и добре, че не бях с вас. Мама щеше да ми издере очите. Ем. Станев, ИК I и II, 209. – А годеницата ти няма ли да ти издере очите, като научи за мен? – усмихна се самоуверено Калинка. Т. Харманджиев, Р, 170. 2. Обикн. св. в бъд. вр. Ще се разправя жестоко, с бой, ще накажа жестоко някого (при закана). Таз Албена, като мине сега, ще я заплюя! Очите ѝ ще издера! Й. Йовков, А, 75.