ИЗДЍРВАМ, -аш, несв.; издѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Търся целенасочено и упорито да открия, намеря някого или нещо; диря. Той имаше свои люде и по-далеко от постоянните си леговища. Издирваше и ловеше, замотаваше в мрежите си слаби души или засегнати, пострадали от грубости и несправедливости на необуздани люде на Организацията. Д. Талев, ГЧ, 443. След обира на турската поща от Димитър Общи турското правителство, което не е подозирало истинската роля на етрополския учител, го изпратило в Румъния, за да издири обирачите. М. Арнаудов, БКД, 235. Приятно му беше да пресмята в месеци и дни дори кой цар колко е властвувал, да издирва и подрежда кои са умрели от внезапна смърт, кои са удушени. М. Смилова, ДСВ, 281. Грижата за тези училища трябва да легне върху едно „попечително дружество за българското просвещение“, което ще издирва средства за издържането им. М. Арнаудов, БКД, 225. Националната художествена галерия е културен институт, който има за задача да издирва, пропагандира и съхранява произведения на изобразителното изкуство от български и чуждестранни автори. КГ, 1972, кн. 1, 6.
2. Търся, обикн. с научна цел, причините, обяснението за съществуването, проявата на нещо; изследвам, проучвам, диря. Целта ни няма да бъде да проследим развитието на творческата му деятелност в отделно и подробно оценение на разните му произведения, а да издирим характерните черти на таланта му, тъй както той се е изразил в цялото му дело изобщо. К. Величков, ПССъч. VIII, 23. Щели да издирват, казва, да не е била отровна содата. Й. Йовков, ЧКГ, 98. Тук-там те [Желе и Петър] издириха и ся научиха как татарският керван заедно с шест коли върви къде Чобанкюю. Ил. Блъсков, ИС, 69. Издирвам научни доказателства.
3. Само св. Откривам, изнамирам някого или нещо в резултат на упорито, целенасочено дирене, търсене. Ненадейно в оборите нещо запуши, разпиляхме се да дирим кофи и баки. Докато ги издирим, пушилката изтъня и изчезна, стопи се в бистрия есенен въздух. Б. Глогински, БВ, 1971, кн. 6, 23. Изненада се от тези думи, но в бързината не сметна за нужно да издири точно причината. Г. Батаклиев, ЕП (превод) [еа].
4. Непрех. Диал. Проявявам взискателност, придирчивост към някого или нещо; придирвам, издирям, диря. Пари ли нямаше баща ѝ, та я махна, или какво? – продължаваше да издирва баба Цона, което никак не се хареса на лелята. Т. Харманджиев, Р, 141. – Колко пари да ми заплатите? Колкото да си купя едни цървули, че тия на краката ми се изпокъсаха от вчера насам, па за останалото да прощавате: кой ще му издирва много-много. Л. Стоянов, Б, 167. Който издирва свирка и тъпан, никога свят не види (сватба не прави). Погов., Н. Геров, РБЯ II, 209. издирвам се, издиря се страд. от издирвам в 1, 2 и 3 знач. Особено големи грижи се полагат за младите писатели – те се издирват, с тях се работи внимателно и неуморно. Н. Фурнаджиев, МП, 52. Средствата на нашия литературен език тепърва се издирват и координират с мисълта и чувството на нацията. К. Христов, ПП I, 10.