ИЗДЍРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от издирвам и от издирвам се; дирене. Невъзможно е да отклоня разума от издирване тайната на двата свята. Защо да не опитам и чрез Сатаната? Ем. Станев, А, 121. Дринов, макар и да не изпускал никога предвид работите в отечеството си, искал да завърши преди всичко своите исторически издирвания с оглед към една научна кариера. М. Арнаудов, БКД, 62. Разбрахме също, че те не са намерили златото в двете пещери и единият от тях е решил да продължи издирванията в някакво езеро. М. Марчевски, ТС, 116. Издирването от страна на властта най-после започна. Затова в Люляково беше дошел полицейският старши стражар Витанов. Й. Йовков, Ж 1945, 242. Други са се измъкнали тайно от домовете си и са се отзовали на гара Гурково. Родителите им ги чакали ден-два да се завърнат и след това, уплашени, започнали да правят обичайните постъпки за издирването им. Г. Караславов, ПМ, 63.