ИЗДИРВА̀Ч м. 1. Лице, което търси да открие, да намери нещо, обикн. рядко или ценно – злато, руди и под.; търсач. Тукашните жители имат само една надежда: дано се открият руди в планината; затова всеки гражданин тъдява считат за издирвач на руда. Ив. Вазов, Съч. XVII, 22. Живях като иманяр – издирвач на неоткрити скъпоценности и маниак ловец на легендарни птици. Е. Багряна, ЗМ, 87.
2. Остар. Книж. Изследовател; изследвач. Любопитният издирвач на литературното ни минало ще я [Дора Габе] срещне – в групата писатели Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Пею Яворов, Боян Пенев и други. ЛФ, 1958, бр. 35, 2. А чрез микроскопа пред издирвача ся открива пълен с чудеса мир от неизмеримо малки същества. Лет., 1874, 137–138. Него [Марко Антон] Нютон хвали като свой предтеча и голям издирвач на науката за светлината. Й. Груев, СП (превод), 82. Природата не останувала вече затворена книга. Хиляди издирвачи ся стремели да разберат тая чудна книга. Лет., 1874, 148.
3. Прен. Диал. Лице, което много придиря, изисква. Не се засягай от думите му, той си е такъв, издирвач, трудно ще хареса нещо.