ИЗДИРВА̀ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до издирвач. – Тая дългата има ли син тука? – попита ревизорът, който разглеждаше свинарника усърдно, с издирваческа страст. Ст. Даскалов, СЛ, 535.
