ИЗДЍРЯМ, -яш, несв. (диал.); издѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Издирвам. В тоя калабалък и в тая претрупаност, кой ще вземе да ти издиря такива тънкости. Т. Влайков, Съч. III, 189. Мъдрий полека издиря / правия истински път. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 40. Тя род негов е. И я отвлича / другоземец .. Да знаеха кой! / Три години пред ветрите тича – / и най-после издири я той. К. Христов, В, 112. издирям се, издиря се страд.