ЍЗДИХ м. 1. Рядко. Издишване. Машината престана да пухти и след малко влакът спря. Чу се шумен издих на въздушните спирачки. Сп. Кралевски, ВО, 72.
2. Остар. Езикозн. Издишната струя, с която се образуват звуковете на човешката реч. В други езици ударението не е свързано с промяна на тона, а се състои само в по-голямата сила на издиха при ударената сричка. Такова ударение се нарича експираторно (издишно) или динамично (силово). Ударението в български език е динамично. Л. Андрейчин и др., БГ, 15.
3. Остар. и диал. Въздишка. Мошне ти се молям, ветер ка ке духне, / ветер ка ке духне, да не напилесаш, / оти ке сет тие моите издихи. Нар. пес., СбБрМ, 412.