ИЗДИХА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. През който минава издишната въздушна струя. Клапанната кутия [на противогаза] има един вдихателен и два издихателни клапана, които насочват и разпределят струите от вдишания и издишания въздух. Н. Иванов и др., ГО, 53.


Източник: Речник на българския език (онлайн)