ИЗДЍХВАМ, -аш, несв.; издѝхна, -еш, мин. св. -ах, св. Диал. 1. Прех. Издишвам. Въгленната киселина, що издихваме из себе си, като е по-тежка от въздуха, уталожва се у долните пластове на въздуха в стаята. Ступ., 1874, бр. 9 [еа].
2. Непрех. Въздъхвам. Когато дойдеше помежду ни частно и свойски разговор за въпроса по противогръковладичкото възбунение от страна на народа ни, покойний Д. Миладинов със сърдечно и душевно прискърбие издихваше и казваше: „Ах! Не ми е жал за друго, а само за това, че по причина на гонението ни против гръцките злоупотребители владици, нашето простолюдие ще изгуби уважението и почитанието си и към същия священ и пастирски сан, към самата даже религия“. К. Шапкарев, ВБМ [еа].
3. Непрех. Отдъхвам, почивам си. „Дедо, ти си много стар човек, пътник и уморен, я ела у дома, издихни си мало!“ СбКШ, 22. издихвам се, издихна се страд. от издихвам в 1 знач. Ако за спящия е вредителен застоялия и непречистен в стаята въздух, не е ли много по-опасен един издишан въздух, който непрестанно се вдихва и и издихва. СН, 1912, бр. 19 [еа].