ИЗДЍШАМ1, -аш, несв., непрех. 1. Обикн. за предмет, изпълнен с въздух или с друг газ – изпускам, не задържам въздух, поради наличието на някакъв отвор, откъдето той може да влиза и излиза. Имаше в един завод един парен котел. Но много стар парен котел. Отвсякъде издишаше и частите му бяха така износени, че всеки момент се очакваше експлозия. Ст, 1968, бр. 1183, 3. Стана и тя, отвори долапа в ъгъла и донесе примуса: – Вижте – почна да му обяснява. – Помпя, помпя, нищо не излиза. Просто не лови. Издиша. М. Грубешлиева, ПИУ, 132. Гумата на дясното задно колело издиша.
2. Прен. Разг. Изгубвам силата си или необходимите качества, за да действам, за да се проявявам нормално, добре; не съм годен, не струвам. – Абе нали видиш, че германците вече издишат. Имаше ли смисъл да се тътрим дотук да помагаме. П. Вежинов, ВР, 81. – Тоя ваш часовник нещо издиша. Това ядоса изморения от дългото стоене сред перона ръководител. Ч. Шинов, ГП, 5. Този певец вече издиша, по-добре да не пее.
3. Прех. и непрех. Диал. Издишвам (Н. Геров, РБЯ).
4. Диал. Издъхвам, умирам (Н. Геров, РБЯ).
5. Диал. Въздишам. – Не ме побира в стаята, тук има повече въздух. (Издиша дълбоко). Ив. Вазов, Д, 58. Не издишай толко – и тебе макя че ожени. Нар. пес., СбНУ ХLII, 261.
ИЗДЍШАМ2. Вж. издишвам.