ИЗДЍШВАМ, -аш, несв.; издѝшам, -аш, св., прех. 1. За човек и животно – изкарвам, изпущам, изхвърлям през носа или устата си поетия, вдишания в белите дробове въздух. Противоп. вдишвам. Вдишваше и издишваше само през носа си. Й. Радичков, СК, 5. – Хайде да подишаме дълбоко – предложи тя. – Трябва само, като издишваш, да си представяш, че изхвърляш всичко, което ти тежи. Ст. Христозова, ДТСВ, 54. При спокойно дишане човек обикновено вдишва и издишва около 500 мл въздух. Този въздух се нарича дихателен. Анат. VIII кл, 96. l Обр. Могъщо изгърбената над селото планина издишваше студено дихание с мирис на сняг и букови гори. Ем. Станев, ИК III, 148. // За растение – отделям, изпускам кислород или въглероден двуокис. Листата им се заеха да ловят слънчевите лъчи и да издишват през хилядите си устица кислород. П. Бобев, ГЕ, 47–48.
2. Прен. За помпа, духало и др. под. – изхвърлям вкарания въздух. Някъде духалата бяха двойни, на други места бяха чифтосани, докато едното вдишва, другото издишва и така се поддържаше постоянен приток на въздух. Й. Радичков, СК, 130.
3. Отделям, изпущам, изхвърлям в резултат на извършено горене летливи вещества (газове, водни пари), частици въглен и др. във вид на дим, пара; пуша, димя. Зад големия хълм все още изскачат облаци. Прилича на комин, кога издишва дим на кълба. Д. Габе, Н, 67. Тя запалва нова цигара и издишва към мене гъста струя дим. Б. Райнов, ГН, 172. издишвам се, издишам се страд.