ИЗДЍШВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от издишвам и от издишвам се. Противоп. вдишване. Разпръснаха се и започнаха гимнастиката. Едно след друго Петър даваше все нови и нови упражнения: за вдишване и издишване, за крайниците, за раменния пояс и за кръста. В. Райков, ПВ, 52. Кой знае защо, струваше му се, че стъпва по дребни птичи кости, които се трошат и превръщат в прах. От това чувство в мозъка му пъплеха мравки, силите му изтичаха с всяко издишване. Ем. Манов, БГ, 120.