ИЗДЍШКА ж. Диал. 1. Издишване. – У-у-уу-хх! – ухнаха всички срещу него. Това „у-уу-хх“ приличаше на въздъх, откъртил се от гърдите на бик, който в тиха лятна привечер върви по селската улица, навел тежка, могъща глава, с ноздри близо до земята и с всяка издишка вдига облачета прах встрани и нагоре от муцуната си. Т. Харманджиев, КВ, 234–236.
2. Въздишка. Яз ке одам на ябана, моме, / на ябана, град София. / Кога ветер ке завейе, / да не речеш, от бога е, – / това ми се мойте издишки. Нар. пес., СбНУ XI, 66.