ИЗДОКА̀РВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от издокарвам1 и от издокарвам се.

ИЗДОКА̀РВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от издокарвам2 и от издокарвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)