ИЗДОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; издоя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. 1. Изстисквам с ръце или с машина мляко от вимето на добиче (крава, овца, коза), доя (в 1 знач.) напълно, докрай. Всяка сутрин, когато слънчевите лъчи близнеха върховете на планината, Ручалото вече бе на крак. Издояваше овцете и ги подкарваше на паша. Кр. Григоров, Н, 85. Една сутрин издои козите и като тръгна с ведрото към стаицата, видя, че вратата е отворена. Й. Радичков, СР, 49. Издоиа сиво стадо, / надоиа пресно млеко, / да окъпат млада бога, / Станенине господине! Нар. пес., СбНУ II, 3.
2. Получавам някакво количество мляко, като го изтисквам от вимето на добиче, доя (в 1 знач.) напълно, докрай. Връщам се на къшлата, затварям овцете, издоявам млякото и сядам пред колибата да го варя. Н. Хайтов, ДР, 111. – Момко, имат ли овцете мляко? – попита Камен. – Имат, но съд няма да издоя. К. Ламбрев, СП, 217.
3. Прен. Грубо. Използвам безогледно някого, за да получа лични облаги; доя (във 2 знач.). – Стой, Черньо, какво си се развикал? – Не виждаш ли, че са купци и носят товари? Нека ги издоим малкичко. Ст. Загорчинов, ДП, 336. издоявам се, издоя се страд. От кравите се издояваше по два чебъра мляко. Й. Йовков, ЧКГ, 74. Най-здраво мляко е кравето мляко, и то кога се пие, щом ся издои. Лет., 1871, 145.