ИЗДОЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от издоявам и от издоявам се. Млякото може да се замърси от болен дояч през време на издояването, пренасянето. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 118.


Източник: Речник на българския език (онлайн)