ИЗДРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от издера като прил. 1. Който има драскотини; издраскан, изподран, изподраскан. Мъж с издрано лице и разкъсани дрехи съобщи, че дърводелецът Филип е убит. Д. Кисьов, Щ, 105. Селени от разни места издрани, изпокъсани, посърнали от глад и от страх, носят ся с коля болни и ранени по болниците. Ил. Блъсков, ИС, 44.
2. Който е окъсан, парцалив, скъсан; изподран, изпокъсан. Издрани дрехи.