ИЗДРА̀ПВАМ, -аш, несв.; издрàпам, -аш, св., непрех. Разг. 1. С драпане, с големи усилия се изкатервам, стигам до някъде. – Издрапа ли догоре, лесно е надолу. – Ще видим. – Пъргав е в краката. Т. Харманджиев, Р, 120. Този младеж влязъл в безводното море, да си прибере маратонката. Много пъти съм гледал този момент по телевизията – затичва се бързо надолу (все едно морето го дебне отнякъде и само го чака да влезе малко по-навътре...) и право при маратонката. Взима я и после още по-бързо издрапва обратно нагоре. М. Бръмбаров, М [еа]. Издрапах до върха.
2. Прен. Пренебр. Успявам да постигна нещо с големи усилия и с всякакви средства. Този неук албанец бе издрапал с огромни усилия до това назначение и нямаше намерение да дели властта с когото и да било. П. Делчев, БС [еа]. Издрапахме от дъното.