ИЗДРА̀СКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от издраскам като прил. 1. Който е с драскотини; издран, изподран, изподраскан. Запъхтени от тичане, с издраскани и окървавени лица те [бойците] се провираха бързо между клоните на дърветата и в очите им беше отразен ужасът от смъртта. Ив. Мартинов, ДТ, 83. В коридора до кухнята се беше издигнала грамада от хоросан и книги, по издраскания балатум се виеха бели пера. Д. Кисьов, Щ, 255. Хей, воловарче издраскано, с лютите тръни в петите, / ставай, че дебнат пъдарите, там във конопите скрити. А. Разцветников, Ст, 135.
2. Който има драсканици, драскулки. Издраскани корици. Издраскан лист.