ИЗДРА̀СКВАМ, -аш, несв.; издрàскам, -аш и издрàщя, -иш, мин. св. издрàсках и издрàщих, св. 1. Прех. Драскам, покривам с драскотини, драски, черти много неща, всичко, мнозина или всички или нещо, някого на много места; изподрасквам. След като издраскаха коленете си, момчетата най-после притихнаха между клоните. П. Стъпов, ГОВ, 6. А бебко вече ходеше и стискаше немилостиво котката. Наца веднъж ядосано я издърпа от ръчичките му. Котката го издраска. М. Грубешлиева, ПП, 100. Искаше да отиде у Ганаила, да се хвърли отгоре ѝ, да издращи лицето ѝ, да изскубе косата ѝ, да я убие. Й. Йовков, СЛ, 72. Издраска всичките си тетрадки. Δ Издрасках целия лист с фигурки.
2. Прех. Използвам с драскане всичко или нещо изцяло, напълно, докрай. Спасов издраска няколко клечки кибрит, без да може да запали. М. Марчевски, П, 146. Половин кутия кибрит издрасках. В. Нешков, Н, 64.
3. Прех. Драскам1 (във 2 знач.) изведнъж. Някой издраска по стъклото.
4. Прен. Непрех. Разг. С усилие достигам до нещо, до някакъв етап на развитие. След много старание издраска до тази по-висока длъжност. издрасквам се, издраскам се, издращя се I. Страд. от издрасквам в 1, 2 и 3 знач. II. Възвр. и взаим. от издрасквам в 1 знач. Издрасках се в гората.