ИЗДРА̀СКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от издрасквам и от издрасквам се. Разказа още с кикотене как издебвал учителя си по история и изменявал с изкусно издраскване бележките му за него и нулата направял на 5. Ив. Вазов, Съч. IX, 50. Кинофилмът да се допира само с двата си края до транспортните барабани така, че да се избегне издраскването на отделните кинокадри. Й. Венов и др., К, 25.


Източник: Речник на българския език (онлайн)