ИЗДРЀВЛЕ нареч. Остар. Книж. От дълбока древност, от много отдавна. Но ако някои от правдините му [на Българското архиепископство] са се умалили, ние сега с настоящата си грамота пак ги възобновяваме, каквото да се съхранят ненарушени и неизменни всичките правдини, които издревле принадлежат на архиепископството. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7–8, 23. Тука [в Цариград] пребивава повече и йерусалимският патриарх и свой метох и църква има издревле. Н. Михайловски, ОВ (превод), 39.


Източник: Речник на българския език (онлайн)