ИЗДРЕЗГАВЯ̀ВАМ1 несв.; издрезгавѐя, мин. св. издрезгавя̀х, прич. мин. св. деят. издрезгавя̀л, -а, -о, мн. издрезгавѐли, св., непрех. 1. Постепенно ставам дрезгав, просветлявам или притъмнявам при разсъмване или при свечеряване. Утрото издрезгавява и слънцето скоро ще изгрее.
2. Безл. издрезгавява, издрезгавее. Постепенно се появява дрезгавина; задрезгавява. Очертанията на предметите се размазват. Издрезгавява. Нощта идва.
ИЗДРЕЗГАВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; издрезгавѐя, -ѐеш, мин. св. издрезгавя̀х, прич. мин. св. деят. издрезгавя̀л, -а, -о, мн. издрезгавѐли св., непрех. За глас – ставам дрезгав; преграквам, пресипвам. – Моето място не е тук, при вас – рече той със силния си глас, който сега бе издрезгавял може би поради възрастта му, а може би и от голямото вълнение. Д. Талев, С II, 17. Той [Вардарски] не дочака следователя и заговори пръв, а турчинът още повече се учуди на анадолския му турски език и потрепна от изненада, като чу силния му глас, доста издрезгавял и огрубял през последните дни в затвора. Д. Талев, ПК, 719.