ИЗДРЕЗГАВЯ̀Л, -а, -о, мн. издрезгавѐли. Прич. мин. св. деят. от издрезгавея2 като прил. За глас – който е дрезгав; пресипнал, прегракнал. Поручикът млъкна. Мълчаха един дълъг миг и тримата мъже с наведени очи. – Слава на героя – продума консулът с издрезгавял глас. Д. Талев, ГЧ, 56. Той [миралаят] каза на юзбашията намръщен: – Открити са комити. Води се сражение. – И добави с издрезгавял глас: – Убит е най-добрият ми офицер. Д. Талев, И, 118.