ИЗДРУ̀СКВАМ, -аш, несв.; издру̀скам, -аш, св. 1. Прех. Издрусвам (в 1 знач.). Издрускаха дървото и белият вишнев цвят посипа главите им. Δ Издрускваха сините сливи и ги събираха за мармалад.
2. Непрех. Рядко. За превозно средство – изведнъж минавам, като издавам особен шум и друсане. Една пощенска кола издруска на улицата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 161. След няколко време Александър видя от прозореца си, че на двора издруска колесница със спуснати завеси на прозорците. Ив. Вазов, Съч. XIII, 176. издрусквам се, издрускам се страд. от издрусквам в 1 знач.
ИЗДРУ̀СКВАМ СЕ несв.; издру̀скам се св., непрех. Разг. Издрусвам се.