ИЗДРЪ̀ГВАМ1, -аш, несв.; издръ̀гна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Дръгна всичко докрай.
2. Удрям някого изведнъж. издръгвам се, издръгна се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ИЗДРЪ̀ГВАМ2, -аш, несв.; издръ̀гна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Навиквам, привиквам към някого или нещо; обръгвам (Н. Геров, РБЯ). Издръгнал е на бой, та не взима вече от нищо. Ст. Младенов, БТР I, 864.