ИЗДРЪ̀ГВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от издръгвам1 и от издръгвам се.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ИЗДРЪ̀ГВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от издръгвам2.
ИЗДРЪ̀ГВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от издръгвам се.
