ИЗДРЪ̀ЖКА ж. 1. Осигуряване с материални, обикн. парични средства живота, съществуването на някого, нещо; издържане. По него време голямата му сестра постъпи при една шивачка, за да помага на майка си, върху чиито плещи се стовари цялата издръжка на семейството. Ем. Станев, ИК I и II, 371. Издръжката на сп. „Труд“ ставаше от постъпилите абонаментни вноски. СбЦГМГ, 32.

2. Определена сума, която се дава на някого за тази цел. На първо време Хитов, отклонява предложението на сърбите да му предвидят месечна издръжка. Ив. Унджиев, ВЛ, 82. На смаяния баща Давид заяви, че тия богатства са лично негови и че той е спестил парите за тях от пращаната му издръжка. П. Спасов, ХлХ, 178.

3. Юрид. Материални средства (храна, облекло, подслон или пари), които по силата на закон определени лица са длъжни да дават на нетрудоспособни или нуждаещи се лица, свързани с тях с роднински или бивши семейни отношения; алименти. От първата си жена той има две деца, но след развода си дори не ги е видял. Изпраща им издръжката по пощата. Ем. Манов, БГ, 233. Жената, заобиколена от своите свидетели, изглеждаше тържествуваща. Мъжът ядосано викаше:Не стига другото, ами над всичко туй издръжка. Да има да взема! Ст. Чилингиров, РК, 290–291.


Източник: Речник на българския език (онлайн)