ИЗДРЪЖЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Често с предл. на. 1. Който има физически или нравствени сили да устоява, да издържа на тежки природни или жизнени условия, на изпитания и под. Ян бе висок, слаб, но много жилав и издръжлив. Ст. Волев, МС, 22. Дете на Африка, той [Домбо] по-леко понасяше климата, беше по-издръжлив на път, слънцето не го жареше така немилостиво. Гр. Угаров, ПСЗ, 601. Следите на газели и слонове не говорят, че наблизо има вода. Тези животни са много издръжливи и могат да се придвижват на големи разстояния. Гр. Угаров, ПСЗ, 406. // За растение или животно – който може да вирее или да живее, да съществува при неблагоприятни климатични условия; устойчив. Отглеждането на хибридите в сурови условия е Мичуринов начин за създаване на сортове, издръжливи на студ. Бтн V и VI кл (превод), 87. Установено е от опитите на група норвежки учени, че най-издръжливи на ниска температура в животинския свят са патиците и гъските. ВН, 1958, бр. 2187, 4.
2. Обикн. за метал – който не се поддава на изменения, не се поврежда лесно при външно въздействие. Издръжливи на висока температура сплави.
3. За орган на тялото – който може да устоява, да издържа на силно психическо напрежение, натоварване, на неприятно външно въздействие, без да последва болест или смърт. Издръжлива нервна система. Издръжлива психика. Издръжливо сърце.
– Друга форма: издържлѝв.