ИЗДРЪ̀НКВАМ1, -аш, несв.; издръ̀нкам, -аш, св. 1. Непрех. За метален или стъклен предмет – при удар, сблъскване издавам кратък, остър и отсечен звук; издрънчавам, иззвънтявам, дрънвам. Веригите върху задните гуми на автомобила издрънкаха глухо по замръзналия сняг. Д. Димов, Т, 154–155. Едно от цветните триъгълни стъкла на параклиса се събори и парчетата сухо и тревожно издрънкаха на каменния под. П. Михайлов, ПЗ, 106. Циганинът извади от пазвата си дълбока басмяна кесия. В нея издрънкаха няколко медни монети. Ст. Чилингиров, ХНН, 69. // За камбанка, звънче, струни на музикален инструмент и под. – изведнъж издавам краткотраен звук, звън; иззвънтявам, издрънчавам, звънвам. При всяко стъпване, на краката му издрънкваха мънички звънченца. Елин Пелин, Съч. IV, 36. Тогава Евгений отиваше до втората врата и подръпваше пискюла на един висещ до нея шнур. Отвътре издрънкваше малка камбанка. П. Спасов, ХлХ, 183. Издрънкаха тихо струните и изведнъж дядо Галушко пропя. А. Дончев, ВР, 149. // За телефон или електрически звънец – изведнъж издавам звън; иззвънявам, издрънчавам, дрънвам. Не се мина дълго време и звънецът на телефона издрънква. Ив. Вазов, СНЖ, 25. Звънецът на входа издрънка силно.
2. Прен. Прех. Разг. Изговарям, изказвам глупави, необмислени думи или разпространявам сплетни, клюки. Това беше първата мисъл, която дойде в главата ми, и още щом я издрънках, разбрах, че съм направила съдбоносна грешка. Ст. Христозова, ДТСВ, 9. – Иванка от Мечи дол. – На бай Друми ли? – Същата. – Тя ли ги издрънка тези дивотии? К. Калчев, ЖП, 287. издрънквам се, издрънкам се страд.
ИЗДРЪ̀НКВАМ2, -аш, несв.; издръ̀нкам, -аш, св., прех. Диал. Дрънкам2, разчепквам много или всичко докрай. – Сватба май ще става у тях – гадаеше стринка му, – що дреб издрънкаха, що бяла вълна. Ст. Дичев, ЗС II, 202. издрънквам се, издрънкам се страд.